За спонтанните аборти - митове и факти
от Радослава Недкова | 04.03.2013 | Коментари: () | Посетена: (3497)
Наред с еуфорията при новината, че ще ставаш мама, у всяка една от нас се загнездва чувството на страх и безпокойство. Ще успеем ли да съхраним растящия живот и да го износим до края?
Чували сте какви ли не суеверия, че не бива да се казва за бременността, докато не се влезе в 12 – та седмица, че трябва на бременната да се върже червен конец, да носи сол в джоба си и много други. Мит ли е това или истина...
МИТ: Леко прокървяване, съпроводено с болки в областа на яйчниците, означава сигурен аборт.
ФАКТ: Кървенето по скоро означава, че има неправилно развитие на бременността още от най-ранните и фази. Тази неправилност може да има различни проявления – ранна плацента, отклонение от нормалната анатомия на матката, физиологични особености на майчиния организъм, хормонален дисбаланс и много други.
Появата на кървене в ранна бременност, трябва да бъде важен сигнал за наблюдаващия лекар да удвои своите усилия в проследяването и лечението й, за да може тя да успее.
Доста често се случва кървенето да не е признак за аборт, а да е вследствие на наближаващата дата на цикъла.
Понякога болката е постоянна и само от едната страна. Счита се, че това е особен симптом за наличието на извънматочна бременност. Всъщност не е така.Причините могат да са множество и съвсем безобидни, като уголемен яйчник, киста или др. Добре е ако се появи такъв проблем, да се направи консултация. Но не бива първата мисъл да е тази диагноза.
МИТ: Ако се разболееш през първото тримесечие, вероятността да направиш спонтанен аборт се увеличава много
ФАКТ: Този въпрос е малко сложен, тъй като може да има много фактори от външната среда, които да имат неблагоприятно въздействие върху правилното развитие на ранната бременност. Възпаленията са само една малка част от тях. Да не говорим че от една инфекция до друга има огромна разлика.
Ако обаче става въпрос за това до колко възпаленията влияят върху ембриона, то отговорът е – изключително малко.
Първият мощен защитен фактор е трофобластът(в последствие плацентата), а вторият – околоплодната течност, която има антибактериални свойства. Така че плодът е запазен много надеждно от външни посегателства.
Плацентата е много мощен филтър. Голяма част от инфекциите не достигат до плода благодарение на нейното действие.
МИТ: Ако си правила аборт в ранна възраст, възможността да износиш бременност в последствие е много по-малка
ФАКТ: Обстоятелството, че едно младо момиче е могло да забременее, дори бременността да е нежелана, показва че нейният организъм има нормална анатомия и физиология. Няма нищо по важно от това, за да се осъществи бременност. Така че, след като този организъм е проявил нормална физиология веднъж, няма основание да се допусне, че във времето ще се случи такъв срив, че да не успее да износи една бременност. Още с първия, втория менструален цикъл след аборта лигавицата на матката регенерира и започва нормални физиологични процеси.
МИТ: Ако спортуваш по време на бременност, особено в първото тримесечие, можеш да увеличиш риска от спонтанен аборт.
ФАКТ: Всъщност е точно обратното. Смята се, че жената трябва да бъде оставена в нейната естествена среда. Дали тя ще плува, или ще тренира аеробика, или спортни, народни или други танци, това е нейното нормално състояние. Ако обаче има усложнения на ранната бременност (главно болки и кървене), желателно е жената да се наблюдава и да прекрати спорта за известно време. Не бива да се пропуска фактът, че съществуват два вида натоварване – физическо и психическо. По-вредният фактор е нестабилното психическо състояние. Затова от основно значение е жената да е спокойна и щастлива.
МИТ: Ако жената е имала един спонтанен аборт, вероятността от втори и трети последващ е голяма
ФАКТ: При един спонтанен аборт съществуващият потенциален риск това да се повтори нараства между 4 и 5 пъти. Към такава категория жени специалистите трябва да се отнасят с повишено внимание. Най-важно е да се отговори на въпроса – кои са причините, довели до спонтанния аборт. Ако не се направят анализ и изводи за състоянието, това обрича бъдещата майка на много висок риск от повторението му при следваща бременност.
Често на жените се казва, че плодът най-вероятно е имал генетични увреждания и затова се е стигнало до „изхвърлянето му” от организма. Всъщност това обяснение на нещата датира от 40-50 години. По това време генетиката много силно навлиза в медицината и започва да се дава обяснение на различните състояния. Само че, за да бъде направено такова заключение, трябва да бъдат проведени множество специфични изследвания. Нужно е да се определи кариотипът на ембриона – а как да бъде направено това, когато изобщо няма ембрион. Именно затова се счита, че това са недостатъчно надеждни аргументи за обяснение на случващото се при един спонтанен аборт.